Изчакай, какво е генетика?

Представете си, че вървите по улицата и чуете разговор: „Боби е изключително умен от малък. Това е в ДНК-то му“. Тази фраза стана толкова разпространена, че веднага разбираме, че се отнася до ключова характеристика на Боби. Също така приемаме доста лесно, че гените ни могат да влияят на интелигентността ни, но как? И до каква степен?

За да отговорим на тези въпроси, ще направим кратка пауза и ще започнем с по-базов въпрос: какво е ДНК? Можем да го разглеждаме като наръчник с инструкции, дори по-добър от тези на Ikea. Този наръчник съдържа цялата необходима информация за развитието, оцеляването и размножаването на организма. Важно е, че той носи способността да копира и предава информация на следващите поколения. Сегменти от това ДНК, наречени гени, определят цвета на очите или кръвната група.

Сега, ако ДНК е учебник, а гените са като главите в нашия роман, буквите, които ги съставят, биха били нуклеотиди. Има 4 различни типа, 4 букви, които винаги се комбинират по двойки. Тяхната комбинация съставлява кода на живота. Всяка от нашите клетки съдържа пълно копие на нашето ДНК и 99,9% от този генетичен материал е общ за всеки човек. Това е, което ни прави хора. Това означава, че само 0,1% от ДНК е уникално, което обяснява нашите индивидуални характеристики.

Genetics visualization
Разглеждане на нашето ДНК

Въпреки че е ясно, че генетиката играе важна роля в физическия вид или наследствеността на определени разстройства, въпрос, който съществува от десетилетия, е дали нашият генетичен код може да повлияе на по-сложни характеристики като интелигентността.

Генетика и интелигентност

Представете си група хора, които смятате за много умни. Може да е вашата майка, Стивън Хокинг или Да Винчи. Ако се различаваме само с 0.1% от нашето ДНК, би трябвало да е лесно да ги погледнем и да видим дали има магическа комбинация за да бъдеш гений, нали? Е, за начало, този малък процент съответства на не по-малко от 3 милиона нуклеотида, 3 милиона от нашите "букви", които трябва да бъдат анализирани. Освен това, интелигентността е трудна за изучаване, отчасти защото може да бъде описана и измерена по различни начини.

След като изследователите се съгласиха на общо определение – способността да се учим от опит и да се адаптираме към променящи се среди, оценявана чрез различни тестове – те установиха, че не съществува „умствен ген“. Въпреки че генетичният код оказва измеримо влияние върху нашия интелект, връзката не е толкова проста, колкото да наследим няколко фрагмента ДНК и да станем гении. Интелигентността се определя от много голям брой взаимодействащи гени, чиито ефекти са малки и кумулативни. Това означава, че въпреки че всеки от тях, изолиран, има малко влияние, когато се сумират, тяхното въздействие става значително. Би било като капки вода върху камък. Индивидуално те не изглеждат да променят повърхността, но постоянният капеж я износва.

Казано по този начин, семейните изследвания ясно показват, че гените могат да обяснят около 50% от всички разлики в интелигентността между хората. За този тип изследвания, сравнението на близнаци е наистина полезно. Има два типа: (i) еднояйчни близнаци, които произлизат от едно и също яйце и сперма, разделили се на две в много ранни етапи на развитието, и (ii) двуяйчни близнаци, произлезли от две различни яйца и две отделни сперми. Първите по същество са клонинги и споделят 100% от своята ДНК. Неподобните, обаче, са като всякакви други братя и сестри и имат около 50% от гените си общи.

Учениците откриха, че колкото повече ДНК споделят двама души, толкова по-подобни резултати получават в тестовете за интелигентност. Ако помислим за известна и голяма фамилия, да кажем Уизли, и трябва да ги подредим според това колко сравними са техните IQ, Фред и Джордж, като идентични близнаци, ще бъдат най-подобни. Следващите в реда ще бъдат Рон и Джини, които, като биологични братя и сестри, ще имат по-близки IQ от тези на осиновено дете, отгледано в същата среда като Хари Потър. Разбира се, Хърмиона винаги ще бъде най-умният човек в стаята, така че родителите ѝ вероятно също са интелигентни.

Това означава ли, че трябва да виним гените си за оценките си? Да... и не, група от Кингс Колидж Лондон разкри, че има генетична основа за това колко лесно или приятно децата намират ученето). Въпреки това, това не зависи само от интелигентността, а и от други черти (включително мотивация или увереност). Това означава, че настоящата образователна система предпочита специфична комбинация от атрибути.

Ако сте сред късметлиите, ще успеете, но посредствените академични оценки не означават, че не сте интелигентни. Ключово откритие тук е, че обучението по различни начини – с компютърни програми или с практически проекти – може да събуди желанието за учене у други типове личности.

Генетика срещу среда. Готови... бой!

Текст за превод: Тъй като току-що ти казах, че приблизително 50% от разликите в интелигентността могат да се дължат на генетиката… откъде идва останалата част? За другата половина, факторите на околната среда са особено важни. Те включват домашната среда на детето, родителството, образованието, наличието на образователни ресурси или храненето. Подкрепяйки тази точка, идентичните близнаци, отглеждани разделно, имат по-малко сходни IQ от тези, които са израснали под един покрив.

В миналото въпросът дали интелигентността се определя от генетиката или средата поставяше учените пред предизвикателства, които бойният клуб би изглеждал като детска игра. Както посочва Аристотел, добродетелта се намира в средата. Въпреки че понякога е трудно да се разграничат, няма съмнение, че и двете влияят на интелигентността. Докато генетиката може да определи колко умни можете да станете, средата влияе на развитието на IQ, предоставяйки възможности или ограничения. И тук се сблъскваме с сериозен социално-икономически проблем. Докато здравите и добре нахранени хора имат шанс да "отключат" пълния си потенциал, за по-малко заможните граждани средата представлява недостатък.

Но как нашата среда може да взаимодейства с нашето ДНК? Нашите житейски опити могат да определят дали един ген всъщност се чете или просто се игнорира от тялото. Като превключвател, който можете да включвате и изключвате. В теорията това е страхотен механизъм, тъй като позволява на нашия геном да се адаптира към контекста. Въпреки това, продължителният стрес или неблагоприятните житейски опити, особено в младежките години, могат да променят начина, по който се изразяват нашите гени, променяйки свързването на мозъка. Допаминът, например, играе решаваща роля в мотивацията. Заглушаването на ген за допаминов рецептор чрез тези механизми – наречени епигенетични промени – прави невроните по-малко активни, което е свързано с по-ниски резултати от IQ.

Нашият геном през живота

Невероятен факт, който пазех в тайна, е, че генетичното влияние върху общата интелигентност не е постоянно през живота ни! Вместо това, изглежда, че то нараства с времето. Генетичните фактори обясняват около 20% от разликите в IQ през детството, нарастващи до 40% в юношеството и до 60% в зряла възраст.

Въпреки че знаем, че интелигентността се променя с възрастта, гените, свързани с IQ, остават постоянни, така че как може това да се случи? Учени смятат, че една от възможностите е, че децата търсят опит, който корелира с техните генетични предразположения. Така ние избираме среди, в които нашите генетични различия се увеличават, защото активно търсим контексти, които позволяват на гените ни да се чувстват комфортно.

Когато си в началното училище, трябва да учиш всички предмети, но с напредването на учебните години бързо осъзнаваш, че „мразя математиката“ или „не понасям икономиката“ и избираш да продължиш да учиш предметите, които харесваш най-много – или които мразиш най-малко. Това е пример за активно избиране на нашия контекст. Тези решения могат да повлияят на епигенетиката, влияейки на модела на експресия на нашите гени.

В заключение, макар че сме родени с определен генетичен фон, който определя горната граница на нашия интелект, можем да изберем активно да изследваме потенциала си. Можем да търсим предизвикателни или удобни среди, тъй като всеки от нас е склонен към различни неща, но разкриването на пълните ни интелектуални способности определено е мисия за цял живот. Наслаждавайте се на пътуването!